Съдбата на Tурското малцинство в България

Вече 120 години мюсюлмани се изселват от България в Турция. След поредната миграция към нашата съседка, независимо дали през началото на века, през 50-те години или пък през 90-те, българската държава и обществото са склонни напълно да забравят своите сънародници все едно, че никога не ги е имало, че не са делили добро и зло в общо отечество.
– Между 1878 и 1912 г. от България са се изселили около 350 хил. мюсюлмани (турци, помаци, черкези, татари);
– между 1913 и 1934 г. от България според регламентирана от международното право договореност, годишно се изселват 10-12 хил. души;
– в периода на войната 1940-1944 г. се изселват около 15 хил. души;
– насилственото коопериране на земята е сигнал за масово напускане на България и през 1950-1951 г. около 155 хил. турци емигрират в Турция;
– след подписването на българо-турската спогодба за събиране на разделените семейства през 1968 г. над 70 хил. души заминават за Турция;
– най-масовата след Освобождението миграция е от 1989 г., когато около 360 хил. души се преселват в Турция, подгонени от т.нар. възродителен процес. От тях една част се връщат в България след падането на режима на Живков, но близо 240 хил. остават на постоянно местожителство в Турция;
– в периода 1990-1997 г. поради тежката икономическа депресия в България годишно страната напускат с временни или туристически визи между 30 – 60 хил. души, които търсят препитание в Турция.
Според експертни оценки само за периода 1989 – 1997 г. новите заселници от България наброяват около 400 хил. души.