Първият кмет на София взриви 7 минарета

Първият кмет на София Александър Мосоловcami
РОСЕН ТАХОВ
В бурен ден на 1878 г. София е изчистена от ориенталския си пейзаж. С динамитни взривове първият кмет на града бута най-високите минарета на джамиите.
Градоначалникът имитира мълнии, за да заблуди правоверните, че сам Аллах е посегнал на свещените постройки.
По това време в небето над София стърчат десетки мюсюлмански викала.
Всяка махала има джамия. “Гора от минарета!”, негодува княз Александър Дондуков-Корсаков. Той е императорски комисар в освободените земи, който трябва да постави основите на новата българска държава.
За губернатор на Софийския санджак князът назначава Пьотър Алабин. Длъжността градски кмет пък поверява на Александър Мосолов.
Градоначалникът е дворянин,чиито предци са записани в Шестата родословна книга на Тамбовска губерния. Роден през 1854 г., Мосолов учи политехника в Дрезден и Карлсруе, но се отдава на военната кариера.
В Руско-турската освободителна война офицерът се сражава в редовете на лейбгвардейския Гродненски хусарски полк. След мира е назначен в разпореждане на Алабин. После е окръжен управител на Кавала, а през август 1878 г. сяда на кметското кресло в София.
По искане на Мосолов
градският съвет му избира за помощник влиятелния кореняк хаджи Мано Стоянов
За него Константин Иречек пише: “Софийският чорбаджия хаджи Мано преди години, когато София е била съвършено западнал град, си поръчал от Цариград европейски дрехи, обаче не знаел как да ги облече, та трябвало да повика един човек, запознат с това изкуство, да му покаже.”
Европейският вкус на хаджията допада на кмета и двамата се хващат да преобразят града. Сокаците например са в окаяно състояние – лете потънали в прах, зиме застлани с лепкава кал.
Мосолов прокарва първите тротоари в бъдещата столица на България. Той е недоволен от инженерите на Алабин, които искат половин година, за да свършат работата.
“Тогава аз се заех с развалянето на старите турски изоставени къщи и от получените материали започнах да правя тротоари из улиците от стар кирпич”, спомня си кметът.
Минаретата непрекъснато бодат очите му
Мосолов предлага на Дондуков да бутнат някои от тях. “Това не е тъй просто – казва князът. – Когато аз се канех да съборя грозната Кара джамия (Черната джамия), турският комисар Нихад паша ми изпрати протест от името на турското правителство.”
Заедно с османлиите и европейските дипломати мрънкат за “руско варварство”. Разчистването обаче трябва да се направи сега, защото при бъдещия български владетел ще бъде много трудно.
Той ще е султански васал и Високата порта няма да допусне разрушаването на мохамедански реликви, прозорливо разсъждава императорският комисар.
Един ден над София се извива гръмотевична буря. Дондуков праща вестовоя да извика Мосолов.
“Гледай мълниите да ударят повече минарета”,
смига му князът. “Разбрано, нали?”, пита го заговорнически той. “Тъй вярно!”, козирува Александър Мосолов.
Като гръмовержеца Зевс кметът започва да хвърля светкавици по софийските улици. С десетина души от пионерната рота трескаво шета от джамия на джамия. “Юнаците пионери се изкачваха до половина на минаретата, поставяха динамит и се отдалечаваха”, описва операцията Мосолов.
На младини офицерът неслучайно е учил политехника. Знае точно колко взрив да постави, за да имитира трясъка на мълния. Така не може да се разбере кое е небесен гръм и кое е динамитна експлозия.
На другия ден е доложено на Дондуков, че бурята е катурнала седем минарета. Назначена е комисия за преглеждане на щетите.
Специалистите заключават, че поразените градежи са опасни за околните къщи. В сметката са включени още няколко грохнали от старост викала.
Протоколите за материалните загуби са изпратени на турския комисар. Сетне почва събарянето на онова, което е пощадено от “светкавиците”. За една седмица са разрушени над десет минарета.
Операцията е брилянтно изпипана, никой дипломат не обелва и дума
Природните стихии наистина са били на страната на Мосолов. Още през 1858 г. земетресение бута викалото на Сияуш паша джамия. Това е храмът “Св. София”, обърнат от поробителите в мюсюлмански молитвен дом. Под развалините остават двете момчета на джамийския мютевелия. Турците се сепват от Божието наказание и отменят служенето в Сияуш.
Напук на Нихад паша Мосолов взривява минарето на Черната джамия. То било много високо, до половината изградено с черен камък, който дал името на постройката.
Инак тя се наричала Имарет джамия и е вдигната от прочутия архитект Коджа Синан.
Строителят е етнически българин от Родопите, изградил е 81 джамии, между които и великолепната Султан Селим в Одрин.
Лишена от минарето, Черната джамия става първият столичен затвор,
в чийто двор е вдигната мрачна бесилка.
По-късно сградата е преправена на църква, осветена като “Св. Седмочисленици”.
Кметската команда оставя минарето на Баня баши джамия, но хвърля във въздуха викалата на Буюк и Гюл джамия.
Първата сграда си поделят Народната библиотека и Държавната печатница. Днес в Буюк джамия е сбирката на Археологическия музей.
Гюл джамия пък е най-древната постройка, запазена в София. Първо е била римска баня, после черква “Св. Георги” и най-сетне мохамедански култов дом.
През 1893 г. е превърната в мавзолей на княз Александър Батенберг,
докато се изгради специалната гробница за тленните му останки.
Без да подозира, че един ден тялото му ще бъде положено в бившата джамия, Батенберг издава тайната операция по взривяването на софийските минарета.
На прием в двореца през зимата на 1883 г. той разказва любопитния епизод на Константин Иречек. “Варварство!”, заклеймява го в дневника си историкът, който трепери над всяка старина.
На приема с чаша в ръка е и главният герой Александър Мосолов. Някогашният кмет сега е флигел-адютант на княза. Скоро обаче политически конфликт между Петербург и София го принуждава да се завърне в Русия.
Там е посрещнат като пътешественик от екзотично-феерична
страна
До края на века Мосолов слага пагоните на полковник, а от 1 март 1900 г. е началник на канцеларията при Министерството на императорския двор.
Мосолов става един от най-близките хора на последния руски цар Николай II.
След октомврийските събития през 1917 г., вече генерал-лейтенант, той хваща пътя на белогвардейската емиграция.
Отива в Цариград, но там минаретата го дразнят и заминава за Англия. После живее в Швеция, Финландия, Германия, Франция и най-сетне през 1931 г. се прибира и установява в България.
У нас като ветеран от Руско-турската война Александър Мосолов получава пенсия. Първият софийски кмет доживява дълбоки старини в спомени за някогашните си динамитни подвизи

Съдбата на Tурското малцинство в България

Вече 120 години мюсюлмани се изселват от България в Турция. След поредната миграция към нашата съседка, независимо дали през началото на века, през 50-те години или пък през 90-те, българската държава и обществото са склонни напълно да забравят своите сънародници все едно, че никога не ги е имало, че не са делили добро и зло в общо отечество.
– Между 1878 и 1912 г. от България са се изселили около 350 хил. мюсюлмани (турци, помаци, черкези, татари);
– между 1913 и 1934 г. от България според регламентирана от международното право договореност, годишно се изселват 10-12 хил. души;
– в периода на войната 1940-1944 г. се изселват около 15 хил. души;
– насилственото коопериране на земята е сигнал за масово напускане на България и през 1950-1951 г. около 155 хил. турци емигрират в Турция;
– след подписването на българо-турската спогодба за събиране на разделените семейства през 1968 г. над 70 хил. души заминават за Турция;
– най-масовата след Освобождението миграция е от 1989 г., когато около 360 хил. души се преселват в Турция, подгонени от т.нар. възродителен процес. От тях една част се връщат в България след падането на режима на Живков, но близо 240 хил. остават на постоянно местожителство в Турция;
– в периода 1990-1997 г. поради тежката икономическа депресия в България годишно страната напускат с временни или туристически визи между 30 – 60 хил. души, които търсят препитание в Турция.
Според експертни оценки само за периода 1989 – 1997 г. новите заселници от България наброяват около 400 хил. души.

Още за възродителния процес

Бях провокиран от статията на г-н Аспарух Панов за продължаващия зимен сън на българската интелигенция по отношение на етнофобската каша, дето се забърква в мозъците на народа ни откак сме се освободили. България ми е скъпа и не мога да не се включа в дискусията, която започнахте на страниците на “Култура” по темата.
Предлагам ви разговора си с професор Халил Иналджък, проведен през 1985 година (когато той преподаваше в Чикагския университет). Разговорът бе излъчен в пет последователни предавания на “Гласът на Америка”. По-малко от месец след излъчванията им бях нападнат в паркинга на “Гласът”, имаше кърви и болници. Очевидно този разговор не се е харесал на българските “възродители”, но не са важни тук възродителите, разбира се, защото на всички българи им става лошо, когато чуят мнение, различно от своето. Нека прочетат какво казва един световноизвестен учен.

Живков е поел цялата отговорност за преименуването

Bir Bulgar faşistin düşündükleri.
Бончо Асенов, преподавател в Нов български университет:
Живков е поел цялата отговорност
за преименуването
– Г-н Асенов, кой според Вас е истинският виновник за т.нар. възродителен процес?
– Генезисът на “възродителния процес” трябва да се търси в нещастната съдба на българския народ през вековете. Една част от българите са насилствено ислямизирани, а някои и направо турцизирани. В основата на процеса е опитът на по-голямата част да се върнат към своя корен онези, които са се отчуждили от тях. След Освобождението асимилационният процес продължава в резултат на действието на една много по-силна съседна държава, каквато е Турция. България прави няколко опита за приобщаването на българските турци: след Освобождението – чрез православната вяра; през 1912 г. – чрез покръстването им; през 1944 г. – чрез промяната на имената /действието на “Родопа”/ и след това – 1962 г. – в Благоевград , 1970 г. – в Родопите. През 1985 г. се проведе “възродителният процес” на турското население в Кърджали, Шумен, Хасково и други места. Така че това не е еднократен акт, а действително процес, който не е хрумнал случайно на Тодор Живков: дайте сега да променим имената и да разрешим проблема с българските турци. Смятам, че не е правилно сега да се извиняват от името на целия български народ за “възродителния процес” или пък обвинявайки само комунистическата партия. Промяната на имената е някакъв опит за самосъхранение на нацията. Инстинкт за самосъхранение, който се обажда през вековете. Не бива да сме толкова крайни и да обвиняваме целия български народ.

Михаил Иванов: ДПС издържа изпитите на властта

Михаил Иванов е роден през 1943 г. Бил е ст. н. с. в Института за ядрени изследвания към БАН. Д-р на физическите науки. Съветник на президента Желев (1990-1997 г.) по национално-етническите въпроси и вероизповеданията. Основател е на Комитета за национално помирение (1990) и на Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия. От октомври 2001 е секретар на НСЕДВ към МС.
Турците са интегрирани политически, но не и икономически, твърди секретарят на Националния съвет по етнически и демографски въпроси към МС
Веселин Стойнев
– Г-н Иванов, можем ли да кажем, че българските турци участват пълноправно в политическия живот у нас – не само като избиратели, а и като избираеми?
– Мисля, че що се отнася до политическата интеграция, турците са напълно приети в нашето общество. Ето сега имаме и двама министри турци в правителството. Само преди десетина години това би било немислимо. Днес Неждет Моллов и Мехмед Дикме са приети от всички като министри на цялата държава, на цялата нация.

Погребение се превърна в масов протест

През май 1989 г. Джебел не дочака нарочената дата за масов протест и поиска рождените си имена, а България отвори границите си и започна масовото изселване
Бахри ЮМЕР, кмет на Джебел, участник в протестите
През 1989 г. списание БТА “Паралели” за пръв път публикува договореностите от Виенската среща, според които държавите от Източния блок поемат ангажимента да спазват правата на човека. Ахмед Доган и мрежата му по затворите разпространяват позиви – намират начин да ги напишат и изнесат вън от килиите. Съкилийник на Доган – българин с прозвище Мамито, организирал канала за изнасянето и изпращането им до западните радиа. Радио “Свободна Европа”, Би Би Си, “Дойче веле” излъчват призивите за демокрация и за протестни демонстрации в цялата страна, които трябва да се състоят на 22 май. Датата е била така избрана, за да не се помрачат честванията за Деня на славянската писменост и култура.

Rumeliye Geçiş

Bilindigi gibi Asya, eskiden beri bilinen ve insanlik tarihinin besigi olarak kabul edilen bir kitadir. Bu bakimdan gerek Türk, gerek Avrupali ve gerekse diger bir çok milletin ilk yurdudur.
Kavimler göçü sonunda insanlar, farkli bölgelere dagilarak hayatlarini sürdürdüler. Bu siralarda bazi Türk kabileleri de Asya’dan Avrupa’ya geçerek göçmen milletler arasindaki yerlerini aldilar. Buna göre Avrupa ve özellikle Balkan Yarimadasi daha o zamandan beri Türklere yabanci olmayan ve onlar tarafindan taninan bir yerdi.
Avrupa’ya geçmis bulunan Türk kavim ve kabileleri, asirlari içine alan uzun bir zaman zarfinda surada burada vakit geçirmis olduklarindan tarih sahnesinde pek gözükmeye imkân bulamamislardi. Bunlar, ancak Bulgar, Macar, Sirp, Ulah ve diger kavimlerin, Bizans Imparatorlugu ile yapilan mücadelelerinden sonra meydana çikmislardi. Osmanlilardan önce Avrupa’ya geçmis bulunan bu insanlar, Türk, Peçenek, Kuman, Alan, Yürük, Türkmen ve Tatar gibi isimlerle ortaya çikmislardi. Bunlar, bazan Bulgar, bazan Macar, bazan da Ulah gibi kavimlerle birleserek Bizans’a karsi mücadeleye giristikleri gibi bazan da kendi baslarina ve yalniz olarak mücadele etmislerdir.

Bulgaristan Türkleri 1

Koca Balkan’nın iki yanındaki iki büyük bölgenin dağlık ve ovalık yörelerinde yaşıyan Türkler,o asırlık görkemli günlerden kalma olan bu insanlar yaşadıkları asırlık alışkanlıkları içinde sürdürdükleri töresel yaşamlarını,yüzyirmi yıldan beri süre gelen acımasızca ve sürekli baskılardan hiç bir baskı silememiştir.İşlerine sinmiş olan o iyilikçi büyük alçak gönüllükleri yüneticilerden hiç kimseyi rahatsız etmemiştir.Çünkü o almaya değil, hep vermeye, her türlü özveriyi göstermeye kendini töresel yaşamı içinde alıştırmıştır.
Prof. Dr. Ahmet Merdivenci
Komşu Bulgaristan’da, Osmanlı İmparatorluğu döneminden kalma büyük bir Türk azınlığı vardır. Türkiye sınırları dışında, İmparatorluktan miras, en büyük Türk kitlesi bugün Bulgaristan’da yaşar. Bu kitle, asla küçümsenemeyecek, ihmal edilmeyecek ve  vazgeçilmeyecek bir Türk varlığıdır.

Bulgaristan’dan Türkiye’ye büyük göçün perde arkası…

Bulgaristan’da komünizm döneminde Türklere karşı girişilen isim değiştirme ve Türk azınlığı göçe zorlama kampanyasının bir önemli belgesi daha ortaya çıkarıldı.
Dönemin Devlet Başkanı Todor Jivkov’un 23 Haziran 1989 tarihinde yaptığı Moskova ziyareti sırasında dönemin SSCB lideri Mihail Gorbaçov ile yaptığı görüşmenin tutanaklarını yayımladı.
Tutanaklara göre, Kremlin Sarayı’nda yapılan görüşmede, Jivkov Gorbaçov’a, Bulgaristan’dan en az 500 bin Türkü göçe zorlayacaklarını açık açık dile getirdi.
İki liderin şu sözleri tutanaklara geçti:

Jivkov “Ülkemizde iki büyük sorun var. Birincisi ekonomi. Bunu halletme şansımız var. İkinci sorunumuz ise Müslümanlar. Elimizdeki verilere göre bunların sayısı 800-850 bin civarında. Yıllık nüfus artışları ise 15-16 bin. Eğer bir tedbir almazsak 20 yıl sonra Bulgaristan ikinci bir Kıbrıs’a dönüşecek. Bizim hesaplarımıza göre, 500 bin kişiyi göç ettirmemiz gerek. Ancak sizin de anlayacağınız gibi, Türkiye’nın bunları kabul etmesi mümkün değil. Bunun için yeni bir politika üretmemiz lazım. Bunu en kısa sürede hazırlayıp Politbüro’ya sunacağım. Ama kesin görüşümüz şu: Biz bunları asla Türk olarak kabul etmeyeceğiz.”